Новини

Как „Повелителят на небесата“ губи своето царство на земята
27.02.2016

Думата „орел“  веднага предизвиква в умовете ни следните асоциации: „реещ се“, „величествен“, „цар на небето“, „повелител на ветровете“. „Орел“ на латински е Aquila (Царски орел - Aquila heliaca), което означава „тъмно, черно“, какъвто цвят са перата на птицата или „aquilo“ – „северен вятър“.

Векове наред орлите са били уважавани за тяхната сила и издръжливост като хищник. Те са били почитани като пратеници на боговете (още при Зевс от гръцката митология, Юпитер – в римската, до скандинавските митове и легенди); и като птици на царете – от римските императори до католическите крале; споменават се и в Тората (Юдейските писания).

Народите в Европа и Централна Азия, които заедно с Африка приютяват 46 от 60-те вида орли в света, в продължение на векове са били запленени от тези птици (Албания, в националния си език се нарича Shqipëria или "Земя на орли"). Като икона на смелост, сила и безсмъртие, превърнал се в символ на военната мощ и победата в Древен Рим, орелът се появява на знамена, монети и редица други емблеми. Различни древни владетели и империи - включително Наполеон I, Византийската империя, Франкската империя и Прусия – са поставили орела върху своите гербове.

Но след индустриалната революция ловната преса нараства, а отглеждането на селскостопански животни от необходимост за оцеляване, се превръща в търговия. Хората започват да гледат на тези птици като на заплаха за домашните животни и на видовете, които се използват за лов. Производството на боеприпаси и промишлени отрови расте, което дава лесна възможност на обикновените хора да убиват хищни птици.

На хартия орелът продължава да бъде популярен сред нациите, тъй като има трайно въздействие върху Римската империя и нейните наследници - Източната Римска империя и Свещената Римска империя. Пет страни - Албания, Германия, Австрия, Мексико и Казахстан, имат скален орел за своя национална птица. В момента 28 страни, от които 13 европейски,  имат орел върху националните си гербове.

Въпреки този ореол, няколко вида орли вече са застрашени от изчезване. Незаконното използване на отровни примамки е сред най-основните директни заплахи в Европа, като причиняват драстичен спад в популациите на царския орел и големия креслив орел, както и на други видове грабливи птици като червената каня и египетския лешояд.

Друга основна заплаха са инсектицидите и родентицидите, предназначени за вредители. Има и много случаи, в които тези птици нарочно са преследвани и убивани, заради това, че са хищници и се хранят с видове животни, използвани за лов от хората.  Електропреносната мрежа също е основен фактор за смъртта на птиците, причинена от токов удар.

Днес е налице ясно разминаване между ореола на орела във фолклора и начина, по който се възприема днес. Въпреки доброто природозащитно законодателство и усилията на много организации, сред които партньорите на BirdLife International, да върнат популациите на царския, скалния и морския орел от ръба на изчезването, (само в рамките на проекта на БДЗП LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България“ бе отбелязан ръст на двойките царски орли от 16 на 28 и увеличаване на успешно излетелите от гнездата малки с 30%), гледката на полет на орел в синьото небе все още е рядкост.

Причина за това в България все още продължава да бъде и загубата на местообитания. Налице е тенденция към разораване и превръщане на някои от най-значимите за царския орел територии, стопанисвани като пасища, в обработваеми земи, лозя и овощни градини (районът около Сливен, Сакар, Дервентски възвишения, Западна Странджа). По този начин биват разрушавани компактните и многочислени лалугерови колонии и някои от двойките са лишавани от хранителния си ресурс, което може да доведе до напускането на териториите. Смекчаването на тази заплаха е в основата на LIFE проекта на БДЗП „Земя на царския орел“ , който има за своя основна цел възстановяването и подобряването на ловните местообитания на царския орел.

 „Повелителят на небесата“ често става жертва на отрова за плъхове, загива от токов удар или буквално губи своето царство тук на земята, без шанс за дом и храна. Никой не би се радвал на такъв край на една легенда за величие.
 

Източник на историческите факти: BirdLife International
 

Как „Повелителят на небесата“ губи своето царство на земята
Млад царски орел, © Даниеле Окиато